„Злато от Загрей“

Приказен и вихрено-приключенски роман, от който ще научите много за митовете, вярванията и живота на древните траки. Историята на древните траки, децата учат в училище, така че книгата ще им бъде не просто интересна, но и много полезна. Действието в томчето се развива по време на Лятното слънцестоене или Еньовден (двайсет и четвърти юни), което прави текста подходящ и за лятната ваканция. Различните билки и лечебни треви имат огромно значение за историята.

Поръчай от Кибеа

Описание

Тази история почива върху древно-тракийския мит за Богинята майка и Загрей (Сабазий, Аполон-Дионис) и вярата на древните траки в безсмъртието. Главни герои в книгата са три деца, които ще трябва да оправят нарушения баланс между стария (долния) свят и новия (нашия) свят. Нашият свят е представен от скритото село Горни Загрей, някъде по българските планини, град Мюнхен и Лондон.

Герои са Меда, Панчо и бебето Бримо. Герои са и играчките на Бримо. Играчките са важни, защото оживяват във вълшебния свят и ето че вече имаме говорещо жабче, жива шишарка, момиче-огледало и човече-одеало. Всъщност, това са истинските играчки на детето бог от древния мит за бог Загрей. Важна е и Мара. Тя е майка на Меда и Бримо, а всъщност е самата Богиня майка. Казва се Мара, защото се превръща в кошмар за иманярите и техните босове в България, Германия и Англия. Когато е с децата си нейната коса е черна и прекрасна, но когато се изправя срещу своите убийци косата й е от черни змии, а самата тя е същинска фурия.

Важни за историята са и ветровете от четирите световни посоки, важни са и папугерчетата, гугерите и русалите. Всички те играят своята роля в една удивителна вълшебна приказка за любов, смърт, страдание, отмъщение и справедливост. В една приказка, която показва цената и лика на истинското безсмъртие.


„Злато от Загрей“ има номинация за Националната награда „Перото“ за 2024 год.

Ревюта

  • Книжни Криле

    Големи имена са сътворили този „малък фентъзи роман“ на изд. „Кибеа“. Приказницата Весела Фламбурари отново работи по общ проект с небезизвестния художник Петър Станимиров, а резултатът е луксозното издание „Злато от Загрей“ – съвременна приказка за малки и големи, в която древни легенди отекват в наши дни, реалност и мит се преплитат, млади герои се изправят срещу алчни иманяри и престъпни босове… А доброто отново тържествува над злото, то се знае, при това по начин, който е едновременно класически и модерен.

    Продължава на: knijnikrile

  • Katri Mei Lightdeth

    За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава... Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място.

    Продължава на: ekaterinaes

  • SciFi.bg

    За мен най-голямото предимство на този детски роман е че не страни от една тема, която детските книжки по принцип избягват – смъртта. Какво става след нея, какво остава от близките ни след като починат, как да продължим живота си без тях? [...] В „Злато от Загрей“ смъртта, разбира се, е представена по по-интересен начин, отколкото възрастните я възприемаме. Близките ни не изчезват, а част от техните същности остават с нас, те продължават да се грижат за нас от тяхното си измерение. Някой да умре все още е повод за мъка, в никакъв случай не се омаловажава събитието, просто тази концепция помага на живите да се справят по-добре с тъгата и липсата и да продължат напред.

    Продължава на: scifi.bg

Първи е нашият свят: представен предимно с планината, скритото село Горен Загрей, град Мюнхен (Германия), както и една богаташка вила около Мюнхен.

Втори е вълшебният свят, в който се намира град Долен Загрей (тогава градовете не са били големи) – процъфтяващ древнотракийски планински град. Той е нещо като планинска столица на древнотракийско царство (подобно на града, открит на Кози грамади). Планината, в която е разположен градът, е много магична и населена с вълшебни същества. В нея има дори златна мина (планинските траки са се занимавали предимно с рударство, животновъдство и пчеларство). В селищата има и работилници – за злато, за керамика и др.

Главните герои от романа са трима: Меда, Панчо и Бримо. Те са призовани да оправят нарушения баланс между световете.

Майката на Меда и Бримо – Мара, е самата Богиня майка (защото всяка майка си е богиня майка). Името й се превръща в кошмар за иманярите и техните босове у нас и в чужбина. Когато е с децата си, косата й е дълга, черна и прекрасна, но когато се изправя срещу своите убийци, косата й става от змии (прилича на Горгона Медуза, но при траките тези жени със змии са красиви).

Меда е нещо средно между амазонка и горска нимфа. Като всяко момиче, тя е бъдещото лице на Богинята майка (нали е дъщеря на Мара).

Малкият Бримо, заедно със своите играчки, е превъплъщение на самия бог Загрей (Бримо е син на Мара). Играчките са важни – те са част от оригиналния мит и оживяват във вълшебния свят. Затова има едно говорещо жабче, една жива шишарка, едно огледално момиче и едно живо бебешко вълнено одеялце. Това са и истинските играчки на детето бог от мита.

Ето го и Панчо: Панчо е сложен герой. Всъщност той е бог Пан, но в най-стария му и тракийски образ. Думата пан означава вселена, свят. Пан е планински бог, който в най-ранното си появяване се асоциира отново с богинята майка (в случая с тракийското име Рея/Рез). Определено е по-стар от олимпийците и в началото не е бил в образа на половин коза, а съвсем нормално момче. Покровител е на пастирите, стадата, пчеларите и рибарите – благ бог, който защитава равновесието между природата и човека като част от нея.

Винаги си търси женската половинка и се влюбва всеотдайно (после гърците и римляните го правят вечен любовник). Освен всичко е бог на уменията да подчиняваш Вселената/света/природата. Тоест бил е бог, който може да придобива различни умения, и бог, който се учи, а това е важно за историята ми. (Обикновено Пан се свързва и със свиренето на свирка, но моят Панчо си има само звънче.)

Колелото на Панчо се превръща в две кончета във вълшебната страна. Защото ме увериха, че в едно добро колело наистина има малко повече от два коня (както в колите).

Борей е северният вятър, а Зефир – южният. В Долен Загрей те са си ветрове, а не хора.

Гипсовите глави са фюркосите (титаните) в историята (според мита – с намазани с гипс лица). Те са лошите както в мита, така и при мен. Гипсовите глави всъщност са хората, убили Мара. Например Жеко Царя е първата гипсова глава, която ще се появи да преследва децата. Ще има още две гипсови глави: 30-годишният софийски бос е вторият, и накрая ще станат трима с най-големия мафиотски бос от Мюнхен.

Мара е била пазителка на двете златни монети. Нарушаването на баланса между световете става, когато Мара е убита, за да й вземат монетите.

Освен за приятелството, любовта, отговорността към другите, смисъла на живота и в съответствие с вярата на древните траки – в безсмъртието, в романа е засегната и една тема, която често е табу за детско-юношеските романи. Това е темата за смъртта. Как приемаме смъртта и как се страхуваме от нея.

Но най-вече в романа се разглежда желанието за творческо безсмъртие. Ако го искаш, трябва да воюваш за него във всеки нов ден. Уникалното за всеки човешки живот творчество може да има най-различни проявления и всеки трябва да намери своето, ако иска да остави поне мъничка следа след себе си.

Additional information

Автор

Весела Фламбурари

Художник

Петър Станимиров

Издателство

ИК „Кибеа“

Година на издаване

2024

Език:

български

Страници

184

Category
Ключови думи