Описание
Тази история почива върху древно-тракийския мит за Богинята майка и Загрей (Сабазий, Аполон-Дионис) и вярата на древните траки в безсмъртието. Главни герои в книгата са три деца, които ще трябва да оправят нарушения баланс между стария (долния) свят и новия (нашия) свят. Нашият свят е представен от скритото село Горни Загрей, някъде по българските планини, град Мюнхен и Лондон.
Герои са Меда, Панчо и бебето Бримо. Герои са и играчките на Бримо. Играчките са важни, защото оживяват във вълшебния свят и ето че вече имаме говорещо жабче, жива шишарка, момиче-огледало и човече-одеало. Всъщност, това са истинските играчки на детето бог от древния мит за бог Загрей. Важна е и Мара. Тя е майка на Меда и Бримо, а всъщност е самата Богиня майка. Казва се Мара, защото се превръща в кошмар за иманярите и техните босове в България, Германия и Англия. Когато е с децата си нейната коса е черна и прекрасна, но когато се изправя срещу своите убийци косата й е от черни змии, а самата тя е същинска фурия.
Важни за историята са и ветровете от четирите световни посоки, важни са и папугерчетата, гугерите и русалите. Всички те играят своята роля в една удивителна вълшебна приказка за любов, смърт, страдание, отмъщение и справедливост. В една приказка, която показва цената и лика на истинското безсмъртие.
Ревюта
-
Книжни Криле
Големи имена са сътворили този „малък фентъзи роман“ на изд. „Кибеа“. Приказницата Весела Фламбурари отново работи по общ проект с небезизвестния художник Петър Станимиров, а резултатът е луксозното издание „Злато от Загрей“ – съвременна приказка за малки и големи, в която древни легенди отекват в наши дни, реалност и мит се преплитат, млади герои се изправят срещу алчни иманяри и престъпни босове… А доброто отново тържествува над злото, то се знае, при това по начин, който е едновременно класически и модерен.
-
Katri Mei Lightdeth
За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава... Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място.
-
SciFi.bg
За мен най-голямото предимство на този детски роман е че не страни от една тема, която детските книжки по принцип избягват – смъртта. Какво става след нея, какво остава от близките ни след като починат, как да продължим живота си без тях? [...] В „Злато от Загрей“ смъртта, разбира се, е представена по по-интересен начин, отколкото възрастните я възприемаме. Близките ни не изчезват, а част от техните същности остават с нас, те продължават да се грижат за нас от тяхното си измерение. Някой да умре все още е повод за мъка, в никакъв случай не се омаловажава събитието, просто тази концепция помага на живите да се справят по-добре с тъгата и липсата и да продължат напред.
Продължава на: scifi.bg
Първи е нашият свят: представен предимно с планината, скритото село Горен Загрей, град Мюнхен (Германия), както и една богаташка вила около Мюнхен.
Втори е вълшебният свят, в който се намира град Долен Загрей (тогава градовете не са били големи) – процъфтяващ древнотракийски планински град. Той е нещо като планинска столица на древнотракийско царство (подобно на града, открит на Кози грамади). Планината, в която е разположен градът, е много магична и населена с вълшебни същества. В нея има дори златна мина (планинските траки са се занимавали предимно с рударство, животновъдство и пчеларство). В селищата има и работилници – за злато, за керамика и др.
Главните герои от романа са трима: Меда, Панчо и Бримо. Те са призовани да оправят нарушения баланс между световете.
Майката на Меда и Бримо – Мара, е самата Богиня майка (защото всяка майка си е богиня майка). Името й се превръща в кошмар за иманярите и техните босове у нас и в чужбина. Когато е с децата си, косата й е дълга, черна и прекрасна, но когато се изправя срещу своите убийци, косата й става от змии (прилича на Горгона Медуза, но при траките тези жени със змии са красиви).
Меда е нещо средно между амазонка и горска нимфа. Като всяко момиче, тя е бъдещото лице на Богинята майка (нали е дъщеря на Мара).
Малкият Бримо, заедно със своите играчки, е превъплъщение на самия бог Загрей (Бримо е син на Мара). Играчките са важни – те са част от оригиналния мит и оживяват във вълшебния свят. Затова има едно говорещо жабче, една жива шишарка, едно огледално момиче и едно живо бебешко вълнено одеялце. Това са и истинските играчки на детето бог от мита.
Ето го и Панчо: Панчо е сложен герой. Всъщност той е бог Пан, но в най-стария му и тракийски образ. Думата пан означава вселена, свят. Пан е планински бог, който в най-ранното си появяване се асоциира отново с богинята майка (в случая с тракийското име Рея/Рез). Определено е по-стар от олимпийците и в началото не е бил в образа на половин коза, а съвсем нормално момче. Покровител е на пастирите, стадата, пчеларите и рибарите – благ бог, който защитава равновесието между природата и човека като част от нея.
Винаги си търси женската половинка и се влюбва всеотдайно (после гърците и римляните го правят вечен любовник). Освен всичко е бог на уменията да подчиняваш Вселената/света/природата. Тоест бил е бог, който може да придобива различни умения, и бог, който се учи, а това е важно за историята ми. (Обикновено Пан се свързва и със свиренето на свирка, но моят Панчо си има само звънче.)
Колелото на Панчо се превръща в две кончета във вълшебната страна. Защото ме увериха, че в едно добро колело наистина има малко повече от два коня (както в колите).
Борей е северният вятър, а Зефир – южният. В Долен Загрей те са си ветрове, а не хора.
Гипсовите глави са фюркосите (титаните) в историята (според мита – с намазани с гипс лица). Те са лошите както в мита, така и при мен. Гипсовите глави всъщност са хората, убили Мара. Например Жеко Царя е първата гипсова глава, която ще се появи да преследва децата. Ще има още две гипсови глави: 30-годишният софийски бос е вторият, и накрая ще станат трима с най-големия мафиотски бос от Мюнхен.
Мара е била пазителка на двете златни монети. Нарушаването на баланса между световете става, когато Мара е убита, за да й вземат монетите.
Освен за приятелството, любовта, отговорността към другите, смисъла на живота и в съответствие с вярата на древните траки – в безсмъртието, в романа е засегната и една тема, която често е табу за детско-юношеските романи. Това е темата за смъртта. Как приемаме смъртта и как се страхуваме от нея.
Но най-вече в романа се разглежда желанието за творческо безсмъртие. Ако го искаш, трябва да воюваш за него във всеки нов ден. Уникалното за всеки човешки живот творчество може да има най-различни проявления и всеки трябва да намери своето, ако иска да остави поне мъничка следа след себе си.