Весела Фламбурари е родена на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на Мими и Никола Богданови; oмъжена за д-р Василис Фламбурарис; завършила висше образование; член на Съюза на българските писатели; има наситен тъмнокафяв цвят на очите; дебеличка до ново нареждане; поносимо разсеяна; ужасяващо бавна, но точна и вярна.
Родена е в семейството на учителка и скулптор. Завършила две висши образования - Магистърска степен по „Актьорско майсторство за куклен театър“ към НАТФИЗ, и преквалификационна магистърска степен по „Културология“ към СУ „Климент Охридски“.
Член е на Съюза на българските писатели, като Фламбурари е лауреат на множество български и международни награди за детска литература. До 2024 г. Весела Фламбурари има издадени двайсет (20) книги в жанровете детско-юношеско фентъзи, детска литература и фантастика за най-малките.
По приказките на Весела Фламбурари има реализирани телевизионни серии в Българска национална телевизия и радиопредавания в Българско национално радио.
Фламбурари участва в инициативата на БНТ, за любима детска книга на България – „Малкото-голямо четене” (по лиценз на BBC “The Big Writing”) – и достигна до шейсет и пето (65) място, измежду автори и книги за деца от цял свят и от всички времена.
Весела Фламбурари е била председател на жури по връчване на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”, както и на Международния детско-юношески литературен конкурс „Стефан Гечев“, организиран от Националната Агенция за българите в чужбина.
В няколко поредни години Весела Фламбурари е била член на жури по връчване на Националните награди за принос в детското книгоиздаване „Константин Константинов“. Фламбурари е била член на журито и на Националния детски и младежки конкурс „Копнеж за растящо творчество“, организиран от Фондация „Човешката библиотека“.
След всичко гореизложено, трябва да се допълни, че авторката обича да се смее, да си пее и да вярва, че слънцето грее за всички.
Назиданието и поучението, които може да са приемливи съставки на учебник или книга за възрастни, нямат никакво място в литературната книга за деца. Литературната книга за деца трябва да обобщава красиво света, с помощта на най-разбираемия език за детето – езикът на символите и играта. Добрата детска художествена и игрова литература трябва да притежава характерни смели хипотетични или нонсенсови светове, впечатляващи необичайни персонажи, действен сюжет, фабулни обрати, поетичен картинен език… тоест всичко, което може да изскочи, когато фантазията и талантът на добрия писател се развихрят.
като дарение за незрящите деца на България и продължават да се разпространяват в тази важна общност.
от стотици книги на библиотеки, детски домове, читалища, училища, фондации и др.
в общонационалните инициативи, предназначени за деца: „Голямото лятно четене“, организирано от българския детски портал „Аз детето“, под егидата на Министерство на образованието на РБългария; и „Чети с мен“, кампания на Министерство на културата на Р.България, сайтовете „Аз чета“ и „Детски книги“, под патронажа на президента на Р.България.
в градове и села като: София, Варна, Пловдив, Сливен, Добрич, Асеновград, Тутракан, Чавдар, Златица, Ямбол, Кърджали, Пазарджик, Видин и др. (България), Атина, Патра (Гърция), Тузла (Босна и Херцеговина), Димитровград (Цариброд, Сърбия), Стокхолм, Упсала (Швеция) и др.
Всички срещи с деца на авторката преминават като текст-пърформанси, тъй като писателката използва познанията си по кукловодство и представя книгите си с изразните средства на кукления театър.
Голям български скулптор, лауреат на българските ордени „Кирил и Методи“ III-та, II-ра и I-ва степен, както и на орден „Ломоносов“ на Руската република. С работата, разсъжденията, мислите и живота си, свързани непосредствено с изкуството, има изключителна и основна роля във формирането на естетически и културен мироглед на писателката.
Лекар-анестезиолог и водещ гръцки поет, лауреат на престижните гръцки награди „Алкеос“, „Симонидис“ и „Кавафис“. Със своя наситен литературен свят и интензивност на мисли и чувства в изкуството, е оказал огромно влияние върху развитието на поетиката при авторката.
Грижовница, която отговаря за доброто настроение и хумора в творчеството на Весела Фламбурари.
а) „Искааам! Истории на пораснали деца“ 1 и 2 – сборници с разкази и приказки със съучастието на едни от най-големите български детски писатели (Леда Милева, Георги Константинов, Катя Воденичарова, Марко Ганчев, Панчо Панчев, Георги Мишев, Юлия Спиридонова и др.), Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен (2013 год. и 2023 год.), съставител Росица Петрова-Василева, художници Ралица Мануилова, Петър Станимиров, Радостина Нейкова и др.
б) Участие с приказки и други тектове в сборниците за фантастика, фентъзи и хорър „ФантAstika“
в) Участие в книжните издания на детските списания „Славейче“, „Бърборино“.
г) Участие в радиопредаванията в Българско национално радио, програма „Христо Ботев“ – „Ранобудно петленце“, „Пандишпани“ и „Тинтириминтири“ (последното е авторско радиопредаване на писателката, което се излъчва всяка неделя от седмицата, от 1993 до 2000 год.)
д) Редовен сътрудник на електронните и печатни литературни списания: „Открита литература“, „LiterNet”, „Public Republic”, „Книголюбие“, Списание „Диалог”, (Лайден, Холандия. Разпространява се в Бенелюкс и България.), „Литературен вестник“ и тясно специализираното в проблемите на фантастиката и фентъзито интернет списание „Сборище на трубадури“. В тези списания тя публикува историко-изследователски и теоретични статии относно детската фантазийна литература.
Главен редактор за ИК „Ателие за българска детска литература „Горната земя“.
Весела Фламбурари е редактор на книгите за деца:
а) „Съкровище, пищови и южни морета“ и „Проклятието на индианското злато“ от Калоян Захариев (2017 – 2018 год., художници Петко Хаджийски и Борислав Тончев)
б) „Часовникът, който върви назад“ от Христина Панджаридис (2018 год., художник Милена Радева)
в) „Пейзажи с Лолита“ от Николай Милчев (2018 год., художник-фотограф Драга Сапаревска)
г) „Злостории“ от Явор Цанев (2018 год., художник Нели Друмева)
д) „Тримата вълшебници и златното руно“ от Александър Драганов (2019 год., художник Даниел Комбаков)
е) „Дея Орхидея и госпожа Маншон“ от Петя Александрова (2019 год., художник Станимира Петрова)
ж) „Ринглас и боговете близнаци“ от Елена Павлова (2019 год., художник Петър Станимиров)
з). „Просто няма какво да се случи“ от Гергана Йоханова (2019 год., художник Мая Бочева)
Весела Фламбурари (заедно с д-р Катя Кирилова) е издател на книгите за деца:
а) „Майстори на феи“ от Весела Фламбурари (2017 год., художник Нели Друмева)
б) „Бебето“ от Дора Габе (2017 год., мека книга от плат)
в) „Съкровище, пищови и южни морета“ и „Проклятието на индианското злато“ от Калоян Захариев (2017 – 2018 год., художници Петко Хаджийски и Борислав Тончев)
г) „Часовникът, който върви назад“ от Христина Панджаридис (2018 год., художник Милена Радева )
д) „Пейзажи с Лолита“ от Николай Милчев (2018 год., художник-фотограф Драга Сапаревска)
е) „Злостории“ от Явор Цанев (2018 год., художник Нели Друмева)
ж) „Коледни приказки“ от Весела Фламбурари (2018 год., мека книга от плат)
з) „Тримата вълшебници и златното руно“ от Александър Драганов (2019 год., художник Даниел Комбаков)
и) „Дея Орхидея и госпожа Маншон“ от Петя Александрова (2019 год., художник Станимира Петрова)
й) „Ринглас и боговете близнаци“ от Елена Павлова (2019 год., художник Петър Станимиров)
к) „Просто няма какво да се случи“ от Гергана Йоханова (2019 год., художник Мая Бочева).
2024 - ESFS номинации в категориите "Най-добър писател" и "Гранд-майстор на фантастиката" (след национална селекция), България, 52-ри Европейски конвент по научна фантастика и фентъзи „Еврокон“, Ротердам, Холандия
2018 – Номинация (след национална селекция /кратък списък от трима души/) за Националната награда „Христо Г. Данов“, България
2015 – ESFS Номинация (след европейска селекция, кратък списък от трима души /short list/): „Дух на верността: Най-добър създател на детски книги в жанровете научна фантастика и фентъзи“, 37-ми Европейски конвент по научна фантастика и фентъзи „Еврокон“, Санкт-Петербург, Русия
2023 – Награда за най-добър фентъзи автор от Национален клуб за фентъзи, фантастика и хорър, България
2020 – Международна награда като съавтор в “Songs of peace, the World`s biggest anthology 2020“
2020 – Награда от Национален клуб за фентъзи, фантастика и хорър, България
2019 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Константинов”, България
2017 – Plaketa “Mali Princ”, Босна и Херцеговина
2014 – Национална награда “Най-добър детски фантаст“, България
2011 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Константинов”, България
2010 – Национална награда за детска литература “Петя Караколева”, България
А съвременният свят се променя невероятно бързо. Нашите деца ще работят по професии и в сфери, които още дори не са измислени. Родители и възпитатели трябва да създадем възможността, младото поколение да намери и изрази себе си. Вярвам, че успехът и щастието идват само, ако възрастните положат усилие, така че детето да придобие умения, които да го извисят като личност. Вярвам, че тези умения могат да изградят детето така, че израстването му да е истински успешно. Само те могат да направят от него водач, лидер и достоен човек. А тези умения са: креативност или творчество; способност за решаване на проблеми; емпатия или социална интелигентност; упоритост; увереност в себе си. Тайната при овладяването на тези толкова важни умения е, че се изграждат плавно и неусетно, когато родителите четат много книги на децата си. Важно е обаче, книгите, които се четат на децата, или които децата четат сами, да са им истински интересни... но най-важното е, че горните умения се натрупват солидно и стабилно, само ако книгите, които се четат на детето, са не просто детски, а с изключителна художествена стойност. Аз от четирийсет години се уча как се прави това чудо, наречено „изкуство за деца“, и как да пиша само истинска, художествена, детска литература, така щото да помогна на вълните от прииждащи поколения да сътворяват света такъв, какъвто го мечтаем – здрав, добър и дълбоко влюбен в живота.
[recaptcha]