Мястото на текстовете в периода на ограмотяването в мултикултурна среда – интервю с Даниел Полихронов

Госпожо Фламбурари, Вие сте популярен детски писател. Завършили сте НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Куклените театри привличат деца от предучилищна и начална училищна възраст, а Вашите книги са насочени както към деца от тази възраст, така и към юноши. Как да осъществим приемствеността между детската градина и началното училище, а впоследствие и към прогимназиалния етап на основната образователна степен? Как, чрез какви подходи, бихме могли да задържим интереса на децата към литературните текстове?

Ритъмът, при който израстват днешните деца, е много бърз. Това прави вътрешния ритъм на живот при децата ни просто устремен. Съзерцанието е вече истинска рядкост. В този смисъл, грижата за доброто и интересно протичане на среща между автор и детска публика е много важна. Срещите с детските автори са много добър подход зa поощряването на детското четене. В тези срещи авторът трябва да намери начин, с който да задържи подскачащото детско съзнание в една мисъл. Дори Андерсен е разказвал приказките си пред детска публика, като е изрязвал героите си от хартия. А това е било през деветнадесети век… Много важна част от живота на една книга са нейните представяния пред публика. Говоря наистина за представяне, а не за премиера на книгата. Премиерата е еднократен акт, който събира автора и негови приятели и почитатели в една вечер, която е посветена само на новоизлязлата книга. Представянето на книга или автор, от своя страна, може да се случва постоянно. Винаги, когато има желание, нужда и воля за това. Авторът може да е съвременник, но може и да е отдавна наложил се класик. Разбира се, когато авторът е жив, срещата едновременно с него и неговото творчество би могла да е много интересна. Стига авторът да се погрижи за интересното представяне на своите книги… Това важи с особена сила при детската литература. Повечето представяния на книги се организират за деца. Всъщност това е така, поради изключително самоотвержения труд на библиотекари, учители и възпитатели с децата.

Друг много важен подход са усилията на възрастните в процеса на детското четене.

 

Цялото интервю прочетете на: liternet.bg