Милена Радева:

Да си поговориш с Весела Фламбурари е все едно да започнеш да четеш книжка с приказки, започваш и не можеш да се спреш и в един момент осъзнаваш, че денят се е търкулил, а душата ти е станала една такава по-щастлива, по-красива и по-заредена с пърхащи емоции, цветни истории и летящо щастие. Именно затова имаме огромното щастие да издадем първата книжка от поредицата „Приказки от Мъгливия остров“, която носи заглавието „Ния и таласъмското съкровище“. А ето и какво ни разказа Веси в един мъглив ден с чаша топъл чай…

 

… Когато пиша си представям, как Земята става най-хубавото място, на което може да живее човек, защото докато пиша, аз си мечтая да променя света на хората! Искам нашият свят да стане забавен, смешен, умен, влюбен и дори мъничко сантиментален. Мечтая го и го описвам точно такъв. Героите, за които пиша, се появяват от тази моя мечта. Моите герои не са измислени, а съвсем истински. Те идват при мен, както се отива на лекар, или при шивач и имат молба да опиша тяхната история. Аз ги изслушвам внимателно. Дори си записвам, точно какво ми казват. Имам невероятно количество тефтерчета, целите пълни със записки. После сядам, мисля и разказвам историята на този или онзи герой. Досега всичките ми герои са доста доволни от мен, а това е прекрасно.

Историите ми (дори и приказките) са за малки и големи хора. Не мога да разделям писането си по външни критерии. В момента на писане и редактиране, мисля само за историята, ала всичко, което съм и което нося в мен, излиза в книгите ми. Няма как да напиша нещо, което не го има в мен. Човекът, обаче, е цяла вселена, нали? Много често и аз самата се чудя на щурите неща, които съм измислила.

Най-хубавото е, че истински обичам да пиша. При това приемам литературата за деца, както и писането за деца, съвсем на сериозно. В това отношение съм направо непоправима. Когато пиша, книгата преминава през моите мисли, през моите чувства и накрая се превръща в сътворена от мен вселена. Толкова е вълнуващо!

 

Цялото интервю може да прочетете на: сайта на Издателство „Българска илюстрация“