Трудна работа е унгарският език… но пък звучи много интересно и загадъчно. Това е мое интервю за унгарските фенове на „Мина“. Благодаря от сърце на прекрасното ми унгарско издателство Főnix Könyvműhely за страхотните въпроси и за интереса към моите книги и творчество. Интерес, който възбуждат сред децата в Унгария. Ако се справяте с унгарския, можете да прочетете цялото интервю на линка най-долу. Ако не, ето една малка част от него на български:
Спомняте ли си първата история, която прочетохте и написахте?
Първата си приказка измислих, когато бях на шест-седем години. Излязох на нашата улица и я разказах на другите деца (по това време все още играехме на улицата). Беше правилно да споделя с тях, защото историята беше за нашите две улични банди и исках те непременно да я научат. „Враговете“ на моята банда трябваше да чуят как се превръщат в кални жаби и как ние, членовете от бандата на „Златните костенурки“, винаги ще ги побеждаваме. Може би бе правилно да им разкажа приказката, но не беше много умно, защото децата от „вражеската“ банда ми се ядосаха и ме напердашиха най-приятелски. Болеше си, но така разбрах, че разказването на истории винаги има цена. Въпреки цената обаче, да си разказвач на истории е най-добрата професия на света.
Когато седнах да напиша първата си приказка, бях вече на цели двайсет и пет години и работех в Българското национално радио. Оттогава всичко, което пиша, излиза винаги и само за деца. Това е някаква мистерия… Не мисля, че аз съм взела това решение, по-скоро писането за деца ме е избрало по своя таен и мистериозен начин. Затова съм убедена, че детските писатели си се раждат „детски писатели“. Не че от бебе съм знаела, че ще бъда детска писателка, но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшно в мен е избрало точно тази съдба. Затова обичам да чета и да пиша забавно-романтично-страшни истории. Писането върви ръка за ръка с четенето. Музите трябва също да закусват, нали?