Как реагираш на твърдението, че сегашните деца не четат?
Част от българските родители още щом чуят думата „магия”, заявяват „тази книга не е за моето дете”, какво би казала на такива родители?
Добре написаните приказки, в които магията си е чиста метафора на аспекти от живота (при приказните романи е същото), често са табу за родителите. Приказките, в които, по приказен (често магически) начин, се среща смърт, изоставяне, сирачество, лъжа, страх, насилие, унижение, гавра с невинността… Все неща, с които повечето родители не искат, в никакъв случай, да се сблъскват в детската литература. Защо не искат? Защото им става страшно. Страшно дори от мисълта, че на детето може да му се случи нещо страшно. И ето че се получава омагьосан (да, точно омагьосан) кръг. Страх ни е да четем на децата за страха. Страх ни е от детската реакция срещу нашия изпълнен със страх свят. Но детето, искаме или не, бързо научава, че магията не е реална, но пък страшните неща са напълно реални.
Значи важният въпрос е: Как децата ни да разберат, че могат да излязат победители от страшните неща в живота? И тук моят (и не само мой) отговор е, че единственият познат начин децата ни да разберат, че могат да побеждават в живота, е принципът на фантазирането. Друг работещ начин няма. Честъртън е казал: „Още от раждането си детето знае, че дракони съществуват. Единствено приказката обаче е в състояние да го научи, че драконите могат да бъдат победени!”.
Какви са тенденциите в жанра фентъзи в момента, има ли чиста форма този жанр? Забелязал съм, че много книги, които нямат нищо общо с фентъзито, биват наричани така, каква е причината за това според теб?
Има много проста формулировка какво е фентъзи: „Фентъзи е този роман или история, в който и която се използват всички герои, похвати, функции и архетипи на народната вълшебна приказка“. Бъркането на жанровете е често срещано явление (разбира се, един жанр винаги има поджанрове, в този смисъл поджанрове на фентъзито могат да се смесват). Също толкова срещано явление е обаче на книги за възрастни да се закачат етикети, че са книги за деца, а това е много, много по-вредна практика.
Живеем в свят, в който злото става норма, в твоите книги нишката на доброто е винаги осезаема, в какви моменти губиш вярата в доброто у хората?
Не, не губя вярата… просто понякога ми е мъчно, но никога не губя тази златна, магическа нишка на доброто, която ме кара да вярвам твърдоглаво в доброто. И никак не вярвам, че злото е станало само по себе си норма. Злото съществува само за да можем да различаваме и да балансираме доброто в света.“
Цялото интервю прочетете на: Литературен Вестник