Положителни страни: Не я зарязваш до средата и на следващия ден не се чудиш докъде беше стигнал и какво се беше случило до там. Лесно я запомняш. Лесно може да я разкажеш след време и на своето дете. Не я объркваш с до болка познатите приказки, с които израстват всички деца, защото Весела Фламбурари не е почитател на котараци в чизми и магарета, които плюят жълтици. Не! Долу класиката, да живее фа диезът! Да пребъде кракът на старата маса, който мечтае да се прочуе. Да посрещнем с ръкопляскания късия път, трилистната детелина и мъдрия лалугер. Да се вгледаме в паячетата и да не се заблуждаваме, че всички те са много трудолюбиви. Да се замислим за съдбата на старите олющени хотелчета, за мисията на щъркелите и проблемите, които имат къщите, обитавани от духове.

Отрицателни страни: Всеки, който прочете приказчиците на Фламбурари, неминуемо ще стигне до извода, че тя има битове проблеми вкъщи: навярно покривът тече и се нуждае от ремонт, мебелите й – от спешна подмяна, има нужда от фирма за почистване на паяжини и какво ли още не… Но: 

Още положителни страни:

Твърде ободряващ е фактът, че вместо това да я потисне, я е подтикнало да съчинява и да превръща проблемите в изящни приказчици.

Ето на тази мисъл ме наведе книгата: Не мрънкайте, не се паникьосвайте, не се поддавайте на униние пред неудачите, които ни се изсипват всекидневно. Превърнете ги, ако имате таланта на Фламбурари, в занимателни истории и забавлявайте другите с тях. Толкова е вълнуващо и здравословно това, че дори художничката Радостина Нейкова се е подала, заразила и е изпълнила книгата с толкова изразителни илюстрации, които правят необичайните герои съвсем истински.

Плакатите за представяне на отделни приказки (в снимките) са от Биляна Савова.

„Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина“ и „Приказчици, приказчици“ са отличени с Националната награда за принос в детското книгоиздаване „Константин Константинов“ за 2011 година.