Макар че безспорно притежават изключителна литературна стойност, приказките от книгата са с отлични сценични възможности. Тези сценични възможности дават свободата да бъдат изиграни от човеци и кукли. Авторката залага на приказното чудо. Личи си богатата и наситена култура. Има ясно откроен диапазон на бъдещите зрители – малки деца, по-големи деца, юноши. Историите, макар и разказани като приказки, показват много добро познаване на театралните подробности. Фламбурари умее да води разказ и изгражда много действен диалог. Има ярък усет за детайла и сюжета. Текстовете впечатляват с въображение, послание, култура. Особено на място е силното чувство за хумор при авторката. Точно то прави посланията не дидактични, а достъпни за всяко дете.

„Накъдето и да обърнем глава днес, в нашето всекидневие на възрастни хора, ясно ни се натрапва една мисъл: Явно е, че не живеем в приказка! Тъжно… Но, ако поне за малко обърнем взор навътре, към себе си, ще ни връхлети и замае едно откритие: Защото, може да си въобразяваме, че не живеем в приказка, но приказката задължително живее в нас. Ето какво имам наум: Колкото и странно да звучи, приказката се е загнездила в нашия емоционален свят и много здраво се е вплела в надеждите ни за бъдещето. Тя блести, като сребърна нишка, в упованията на разума ни за спасение. Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво, едно дете с отворени очи и ум, изповядва приказното верую за победата на доброто над злото… Всичко се заключва във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато… А щом успяваме, това означава само едно: Ние ходим и дишаме, по поникналата, зелена земя на нашата собствена приказка!“

„Приказки за театър“ е отличена с Националната награда за детска литература „Петя Караколева“ за 2010 година.