Радка Петкова:
А сега искам да си поговорим за някои герои от приказките, но не за обичайните, към които всички сме били привързани като деца. Сигурно всеки от вас се сеща за малката русалка, или за оловния войник, както и за много други приказни същества. Не малко от тях са със също толкова любими илюстрации, които навремето бяха пропити от почерка на художниците, правени с много любов. Някои от тях дори намокрени от сълзи, остават набръчкани.
Хартията, сякаш попила нашите емоции, не може да се изправи, както не може да се изличат и следите от тези преживени свидни детски спомени.
И нещо остава в съзнанието на детето, като антенка от поуки, с която то може да си служи и в бъдещето. Но ако трябва да се замислим, какво навява на децата дали един герой е добър или лош, то обикновено е чувството за справедливост. Което пък по правило се стоварва на главите на тези герои.
А добрият ликува.
Да, но не.
Оказва се понякога, че такава черно-бяла действителност в живота не съществува. Тогава не е ли по-добре децата да срещат и лошите герои? Тези, които не винаги печелят от съдбата, но затова пък са по-богати психологически. Темата е много дълбока и не само защото децата трябва да свикват със сянката си от малки. Те трябва да познават границите на свят, в който не винаги доброто побеждава, за да могат да отреагират на него. За това, в защита на не толкова добричките герои, поумувахме с авторката на детски книжчици Весела Фламбурари. Тя бе така любезна да разговаря с мен по темата от Гърция.
Весела Фламбурари, детски автор, който лежи в основата на бутиковото издателство „Ателие за детска литература „Горната земя“ на тема доколко са несимпатични всъщност, героите от детските приказки и дали не вредим на малките, като им отнемаме досега с книгите. И по-точно дали им вредите, когато световете на възрастните в техните реални оттенъци, дори на сивото, поне малко не се отразяват там.
Детето може и да се гледа като писано яйце, но то лесно се пропуква, когато не се сблъсква и с темите табу, казва Фламбурари. Тя както знаем, нарича себе си, доволна разсеяна, но тук беше особено подробна в отговорите си.
Човешката фантазия е основното оръжие в живота на децата и тя трябва да се тренира още когато то е малко. Звучи много олекотено, но всъщност не е. За да можем всички ние да визуализираме живота си напред, трябва да фантазираме за това какво би се случило с нас, няколко години, а защо не и 30 подред. Само така можем да дадем отпор на всяко посегателство върху духа, върху душата ни, върху живота ни.
Големите родители често ги е страх да четат страшни приказки на децата си, защото самите тях ги е страх от страха. Но в живота на детето той се появява в реални ситуации и то може да остане парализирано. И тук, на помощ ни идват точно лошите герои, които противостоят на добрите и така помагат справедливостта най-накрая да възтържествува. Водено и от добрите, и от лошите герои в своя живот, детето се учи на справяне с проблемите.